ГЪ̀РБЯ СЕ, -иш се, мин. св. гъ̀рбѝх се, несв., непрех. Разг. 1. Навеждам се така, че ми изпъква силно гърбът и заприличвам на гърбав; прегърбвам се, изгърбвам се. Сигурно събираха сведения за него. Иначе не би могъл да си обясни защо го фотографираха. В участъка доведоха мършав унгарски евреин, който се гърби зад старомодния си апарат, заврял глава в черното платно. Ем. Станев, ВТВ, 10. Попречат ли му [на габъра] да расте нависоко, пропълзява встрани. Страда, но не се предава. Гърби се като таралеж над земята и я пази от дъждовните капки и от вятъра. Н. Хайтов, ШГ, 167. // За кръгла издигнатина върху плоскост — изпъквам, виждам се като гърбица.
2. Обръщам се, заставам с гръб към някого или към нещо (Д. Попов, БТР, 1993).